КЪМ ВЪПРОСА ЗА КЛАСИФИКАЦИЯТА НА ГОВОРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В РУСИЯ, СССР, МОЛДОВА И УКРАЙНА. ЧУШМЕЛИЙСКИ ТИП ГОВОРИ

Югозападна част на Одеска област, вж. с. Криничне / Чушмелий северозападно от Измаил и с. Червоноармийське / Кубей североизточно от Болград

Продължение. Началото ТУК  , ТУК и ТУК

В резултат на мащабно изследване на говорите на българите в СССР в след Втората световна война, когато те пак са в пределите на тази страна, под ръководството на един от известните съветски българисти-слависти проф. С.Б. Бернщейн по специална програма за картографиране и съставяне на лингвистичен атлас е изработена класификацията им, осъществено е тяхното групиране. По данни на тези изследвания на територията на Съветския Съюз са представени почти всички основни типове говори на Източна България и един западен български говор:
⦁ чушмелийски / съртски / шуменски
⦁ чийшийски / североизточен
⦁ олшански / мизийски
⦁ балкански / подбалкански
⦁ тракийски
⦁ източнородопски / кримски
⦁ западнобългарски

1. Чушмелийски тип (шуменски / съртски говор),
о-диалект /снẹг̀о, кр̀ъсникọ/.

Наречен е така по едно от старите имена на с. Криничное / Чушмелий, Чешма-Варуита в украинската част на Бесарабия, говорът на което е най-яркият представител на тази група говори. Този говор, макар и повлиян от сливенския диалект, се използва и от част от жителите (от гагаузкото население) на с. Кубей / Червоноармейское в същата част на Бесарабия (Атлас болгарских говоров в СССР, 1958: 32).

Типичен негов представител в Приазовието е говорът на с. Богдановка / Долни Чушмелий, а също така и на с. Степановка Вторая / Горни Чушмелий (основани съответно от изселници от с. Криничное / Чушмелий / Чешма Варуита). Говорът има характерните особености на шуменския диалект в България. Някога говорът е звучал и в селата Долинское / Анадол и Озерное / Бабели в украинската част на Бесарабия, българското население на които, както и на някои други селища (Джурджулещи, Сатунов, Нов. Карагач, Новопокровка, Трапоклу), почти изцяло се е изселило в Приазовието (Атлас болгарских говоров 1958: 15-16). Например, потомци на преселници от с. Бабели живеят днес в с. Палаузовка, Запорожко, където все още се пази старият чушмелийски говор.

Според Ст. Стойков (1968: 71-72), шуменският говор в пределите на България най-добре се пази областта Съртовете, диал. сърт ʼхребет, било на хълмʼ (от тур. sɩrt ʼгръб, хребет; било; ръбʼ — БЕР, т. 7, С., 2010, с. 679). Той е типичен мизийски говор, най-старите особености на който са:
1. Фонетични:
а/ полупрегласен ятов изговор – под ударение пред твърда сричка ʼа: бʼал,
гọлʼа̀м, лʼап, лʼа̀тọ, пред мека сричка широко ê: бêли, гọлêми, бêшẹ, сêмẹ, а без ударение — ʼạ: врʼạмẹн̀а, дʼạц̀а, срʼạд̀ъ.
б/ по-особена, веларна / меконебна, ерова гласна ъ: бъ̀чвạ, тъй, з̀ъби, кọз̀ъ ʼкозаʼ,
ọд̀ъ ʼводаʼ.
в/ липса на съгласна х, заменена във всички положения с в и ф: фọл̀ера
ʼхолераʼ, фọрт̀увạ ʼхортуваʼ, мув̀ъ ʼмухаʼ, смʼаф ʼсмяхʼ; бʼа̀вʼạ ʼбяхаʼ, крạдʼа̀вạ ʼкрадяхаʼ.
г/ гласна и вместо ъ под ударение след мека съгласна: а̀с сẹд̀и ʼседяʼ, спи
ʼспяʼ, върв̀ит ʼвървятʼ, лẹж̀ит ʼлежатʼ, мълч̀ит ʼмълчатʼ, суш̀ит ʼсушатʼ, душ̀и ʼдушаʼ.
⦁ д/ преглас на ударена гласна а след мека съгласна и пред мека сричка в е:
ш̀епки, пẹч̀ели, ọфч̀ер.
е/ случаи с гласна ọ / у в суфиксна сричка: дọбѝтук, п̀етук, чẹтв̀ъртук,
покрай сл̀адък, т̀ежък.
ж/ лабиализация на и в ʼу: пр̀авʼуф, о̀дʼуф.
з/ изпадане на срички, гласни и съгласни в често употребявани думи: р̀аптạ ʼработаʼ, к̀ошки ʼкокошкиʼ.

2. Морфологични:
а/ членна морфема за м. род -о под ударение и -ọ/-у без ударение: крạк̀о,
ст̀олу, челʼаку.
б/ пад. форма и вместо го за 3 лице, ед. число, м. и ср. род от личното местоимение: д̀е дạ и т̀уръ т̀уй н̀ешту.
в/ употреба на лично местоимение вместо показателно: д̀ал нạ тʼа̀ф о̀ра ʼдал на тези хораʼ, у н̀его д̀ен ʼв този денʼ.
г/ употреба на частица за бъд. време: ше/шạ.

Лексикални: ж̀ерка ʼводеницаʼ, ѝштъ ʼискамʼ, н̀ине ʼсегаʼ, кл̀икам ʼвикам,
каняʼ, кутр̀и, кутр̀а, кутр̀о ʼкой, коя, коеʼ, л̀ъганца ʼвъзглавница; калъф за възглавницаʼ, у̀бил ʼкладенецʼ и т.н.

Д-р В. Кондов с информатор в с. Кубей /2004/, украинска част на Бесарабия

Към особеностите на говора на чушмелийци в Бесарабия и Таврия трябва да се добавят и чуждоезиковите елементи, придобити от тях на тази територия – от руски, украински език: пạк̀а ʼдокато, засегаʼ, сạ кạта ʼсе возятʼ, круг ʼкръгʼ, йа̀шчики ʼщайгиʼ и т.н., както и употреба наред с домашните и на нови неопределителни местоименни и наречни форми под чуждоезиково влияние — д̀етọ си ʼнякъдеʼ и др.: Пу̀стата м̀айчица, д̀али нʼе ги ч̀ака дʼѐто си тʼа̀х!

Говорът на чушмелийци преди повече от 100 г. първоначално е проучван от акад. Н.С. Державин (1915, с. 3-30). През 1957 г. В.К. Журавльов защитава кандидатска дисертация, посветена на чушмелийския говор. А в наше време цялостно негово проучване извършва проф. Валентина Колесник в редица публикации и в книга (вж. Библиография). Говорът на с. Кубей е изследван от доц. д-р Зоя Барболова в редица публикации, а също така и в отделно издание (вж. Библиографията, текстовете и снимките).

Както се вижда, говорът на чушмелийци се радва на изследователско внимание в продължение на цял век.

По книгата на В. Кондов „Езикът на българите на Пусто пладне: в Русия, СССР, Молдова и Украйна,” под печат.

Word версията на откъса на книгата за говорите със снимките може да я качите тук Чушмелийският-говор1